Jan 9, 2016, 8:51 PM  

Божествена красота

  Poetry » Love
2.1K 2 2

БОЖЕСТВЕНА КРАСОТА

 

Бог раздавал е със шепи и не е пестил,

теб когато е създавал, и те сътворил.

От всичко в изобилие и щедро ти е дал,

снабдил те е с огромен, скъпоценен арсенал.

 

Дарил те е с лице чаровно и красиво

и тяло атлетично на животно диво,

привличащи досущ като магнит жените,

а видят ли те се обръщат и звездите.

 

Дал ти е блестящи, проницателни очи,

които да пронизват сърцата със стрели.

Погледне ли сияйната твоя усмивка,

пленено и слънцето спира за почивка.

 

Надарил те е с божествената красота -

хипноза за очите и спираща дъха.

Под звуци нежни на мелодия игрива

луната, гледайки те нощем, не заспива.

 

А в тази съвършено прелестна обвивка

втъкал е някак със обшивка след обшивка

необикновените си малки чудеса

и изобретил е изключителна душа.

 

С плам добавил е сърце забележително -

състрадателно, почтено и чувствително,

което доброта да пръска поголовно,

любов безмерна да дарява безусловно.

 

А на мен ми даде привилегия една - 

аз да срещна таз невероятна красота,

за да ме докосва и въодушевява

и земните ми дни да вдъхновява.

 

Веси_Еси

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...