В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие,
но дава и поникнали, светли мечти,
с раждането на ново поколение.
Вървим по Благословените му следи.
Политаме след своите надежди,
за сбъдване с души зажаднели.
Утрешният ден слънчев ли ще е,
или тъга мъглива душите ще застели? ...