Божури
Когато звездите
през снежинките примигваха,
ти идваше на пръсти
от съня да ме откраднеш.
Дали усещаше как сред зима
божури
по лицето ми разлистваш,
а аз
тихичко мълвя,
че те обичам...
© Ласка Александрова All rights reserved.
Когато звездите
през снежинките примигваха,
ти идваше на пръсти
от съня да ме откраднеш.
Дали усещаше как сред зима
божури
по лицето ми разлистваш,
а аз
тихичко мълвя,
че те обичам...
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...