Унесена, като някоя птица
вая се по измислици разни.
Боледува всяка моя частица
от злобни, постъпки заразни.
Вдървена сега съм и зимна,
и забита като някой пирон.
Безименна и нелегитимна,
изстрелян на хаос патрон.
В очите си празното крия.
В сърцето си – малкият Мук.
В пръстта и в сухото рия,
но намирам само боклук.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Поздрави за стихотворението!
! Изгражда ефективна преграда срещу простотия!Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
