Унесена, като някоя птица
вая се по измислици разни.
Боледува всяка моя частица
от злобни, постъпки заразни.
Вдървена сега съм и зимна,
и забита като някой пирон.
Безименна и нелегитимна,
изстрелян на хаос патрон.
В очите си празното крия.
В сърцето си – малкият Мук.
В пръстта и в сухото рия,
но намирам само боклук.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Поздрави за стихотворението!
! Изгражда ефективна преграда срещу простотия!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
