Унесена, като някоя птица
вая се по измислици разни.
Боледува всяка моя частица
от злобни, постъпки заразни.
Вдървена сега съм и зимна,
и забита като някой пирон.
Безименна и нелегитимна,
изстрелян на хаос патрон.
В очите си празното крия.
В сърцето си – малкият Мук.
В пръстта и в сухото рия,
но намирам само боклук.
© Ивелина каменова Всички права запазени