Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?
Какво извадих от душата ти ранима,
стар спомен ли, за болка и тъга,
и как обидата разбрах, че е незрима,
защо ли съм виновна без вина?
Боли ли те за мене, бездиханно,
а споменът поражда ли страдание,
нима любов да получаваш ти е странно,
любов ти давам... не е подаяние.
© Неземна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
