Sep 2, 2008, 1:18 PM

Боли ме от тишина

  Poetry » Love
1K 0 7


Тихо е!
Сиротна тишина върлува,
чува се само часовника стар,
часове и минути бързо пътуват,
обърнеш се - живота отлетял.

Тихо е!
Тук си, но всъщност съм сама,
за миг не усещам твоето присъствие,
прегърната съм, но от студена тишина,
възползва се от твоето отсъствие.

Тихо е!
Безмълвна съм, нямам глас,
стяга ме нещо силно в гърдите,
страшно и студено ми е в този час
и от тишината боли ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...