Sep 2, 2008, 1:18 PM

Боли ме от тишина

  Poetry » Love
1K 0 7


Тихо е!
Сиротна тишина върлува,
чува се само часовника стар,
часове и минути бързо пътуват,
обърнеш се - живота отлетял.

Тихо е!
Тук си, но всъщност съм сама,
за миг не усещам твоето присъствие,
прегърната съм, но от студена тишина,
възползва се от твоето отсъствие.

Тихо е!
Безмълвна съм, нямам глас,
стяга ме нещо силно в гърдите,
страшно и студено ми е в този час
и от тишината боли ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...