Няма я вече светлината,
няма я и топлината,
остана само споменът в сърцата.
Ти ми даде всичко,
ти ме направи човек
и ми даваше сили,
за да се боря напред.
Твоята доброта
изпълваше моята душа.
Грижите ти за мен бяха
всеки ден, но сега
съм сама и ще е вечно така.
Обичам те до болка
и, където и да си,
сърцето ми за теб ще тупти.
Посветено е на майка ми!
© Десислава Гагарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
