Болка...

Poetry » Blank verse

573 0 0

БОЛКА...

14.12.2009

Чета в очите болката

и в сълзи се оглеждам.

Наоколо ми тъмнина и няма прошка.

Ах, защо съдбата е така жестока

и ние няма как да бъдем други,

а щастието ежедневно губим?

Но ето... идва, не... отива си, уви -

съдба ли е... а може би, проклятие...

Човешката душа убива със сълзи...

Тя... БОЛКАТА.

By Lap3nc37oo

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0