brunetkata_ (Хриси Димитрова) brunetkata_ (Хриси Димитрова)
37
Apr 10, 2006, 12:11 AM

БОЛКА

  Poetry
1.2K 0 4
Сърцето ми се свива.
Устните изгарят.
Душата ми умира.
А мислите дълбаят.

Само твойто име помня.
Не искам нищо друго.
Сълзите ми се ронят.
Моля се да стане чудо.

Обичам те безумно.
Само тебе аз желая.
Но заминаваш си безшумно
и ме оставяш да мечтая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0