Отиваш си сега, в моят свят капна сълза,
от блясъка в твоите очи, моята вяра горчи.
Недей притваря врата, тя е светлина
от която извира, любовта.

Затваряш скъпоценни мечти,
а знаеш ли, колко боли?
Да заспиваш, с надежда за бъднини,
и да будуваш над моите дни.

Знаеш ли моето небе,
как украсяваше нощта,
с птича песен на дете,
озаряваща светина.

Но вече е късно, ти си отиваш,
вече нямам вяра и надежда, 
с която да те спирам.
А, аз любовта си подарих,
и своят живот ти дарих.