Болка

Като змийче, загнездено дълбоко,

очаква своя точен час:

с езиче да пробие тишина,

да се разтворим в тъмната й паст.

Със милост змийска ни успива,

не подозираме, че властва тук.

И пренарежда цялата вселена,

светът остава ням и глух.

Надбягване със времето. Тревога.

През болка и надежда, пак мечти.

Опашката змията ще захапе,

щом се пречистим до сълзи.