May 1, 2021, 4:44 PM

Болка 

  Poetry » Phylosophy
532 0 0

Като змийче, загнездено дълбоко,

очаква своя точен час:

с езиче да пробие тишина,

да се разтворим в тъмната й паст.

 

Със милост змийска ни успива,

не подозираме, че властва тук.

И пренарежда цялата вселена,

светът остава ням и глух.

 

Надбягване със времето. Тревога.

През болка и надежда, пак мечти.

Опашката змията ще захапе,

щом се пречистим до сълзи.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??