Болката
-
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана.
Пораснах после. Болката — и тя.
И чувствах как с кръвта ми се разлива.
Нали боли сърцето в младостта
за сигурност, че тялото е живо!
А после всичко стана рутина
и даже се запитах: Остарях ли?
Любовите зачеркнах до една!
Но този навик-болка, все от тях ли е?
Опитах се плача да си спестя.
Бях твърда. Не отроних капка даже.
Навярно, чак след мене — над пръстта —
две момини сълзи ще се покажат.
-
© Станислава All rights reserved.
