Болката
Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия
и руши тишината със писък свиреп.
Иска всичко да срути, паметта да изтрие,
да удуши сърцето с окови от лед.
Тя е силна, могъща, идва право от ада
и залива душата със убийствен порой.
Сякаш остри стъкла се забиват във тялото
и отнемат последната глътка покой.
Искам, Господи, толкова искам да мога
да отнема аз болката и да върна смеха!
Но не мога, не мога, тя е толкова много!
Аз един съм, и самотен като птица в дъжда!
И се лутам по пътя зелен и миражен
без другар, без приятел, Който с мен да върви,
да показва посоката, да подклажда куража ми,
да ми каже защо Господ с туй ме дари –
да я виждам и чувам таз болка проклета
как крещи през очите, как раздира ума,
да усещам дъха й под купчини пепел?
Уморих се! Боли ме! И от скръб ще умра!
" Знам, че Смъртта е една, Господи, но понякога Зеленият път е толкова дълъг."
По " Зеленият път" на Стивън Кинг
от името на героя Джон Кофи
© Nina Sarieva All rights reserved.
. Стихотворението е страхотно и също така споделям и мненията в другите коментари. Много силен филм. Една от най-силните и сполучливи екранизации по история на Кинг.И "виновника" за това е Франк Дарабонт. Режисьора, създал перфектната тройка (имам предвид естествено филмова тройка 
). "Изкуплението Шоушенк", настоящия ни герой "Зеленият път" и не на последно място- "Мъглата".
