Болке моя, погледни ме.
Виж, любов се дави във тъга.
Моля те побързай, пояса хвърли ѝ,
смело я изкарай на брега.
Влей дихание с целувка.
Докосни я с падаща сълза.
И на пясъка златист до кея,
прегърни я да не е сама.
Позволи ѝ името ти да научи.
Помогни ѝ да избяга от гнева.
И когато се изправи, почини си.
Тя ще възкреси смеха.
© Цветето Б. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
