Jan 22, 2012, 3:41 PM
Болно жабче
Болно жабче
Легнало е малко жабче
в бяло болнично креватче.
Глътнало е два комара -
те в корема му се карат.
Вдигнали са страшна свада,
всеки вади свойта шпага.
С остри саби са се били,
та чревцата му пробили.
Трима доктори, хирурзи,
режат, шият, сучат върви.
Ах, дай боже, да успеят -
жабчето да оздравее!
Че на жабата, горкичка,
това жабче е едничко!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти че прочете и за изразеното съчувствие, Ева 55! И на тебе благодаря, Таня - мисля че твоят коментар и копираният от тебе линк към песента са много красив завършек на тази така проточила се сага за малкото жабче!
-
Горкото жабче...!!!
-
....... и принцесата, и щъркелите!
http://www.youtube.com/watch?v=0001IEjjNjg&NR=1 -
Дамаскин и Аргоник, има три категории хора, за които се казва, че са глупави. Едната от тях са съдии, които произнасят присъдата, след като са изслушали само едната страна. Точно на тази категория сега ми приличате вие.
Вие приемате за истина това,което пишат враговете на Ленин.Но за него има и други свидетелства - свидетелствата на тези, които са го познавали отблизо, които са работили с него. И те го рисуват като съвсем друг човек.
Но най-добре той сам си се е обрисувл - в трудовете си. Каква сила на мисълта, каква сила на волята, каква прозорливост, каква страст, каква загриженост към обикновените хора, каква ненавист към враговете. Прочели ли сте нещо от него? Да бяхте прочели макар статията му "Един либерален професор за равенството" или "Защо демократите ненавиждат комунистите" (писана през 1914 година, но толкова актуална и днес;някой беше пуснал линк във сайта към нея).
Реакционните учени винаги ще отричат и Маркс, и Ленин, и Дарвин. Но тези, които решат че трябва да се изслуша и другата страна, т.е. да прочетат нещо и от Дарвин, и от Маркс, и от Ленин,не може да не останат възхитени от тях и да не ги признават и уважават. -
Благодаря, че си запазил миналогодишната разправия, Ангар. Едно е да миткаш между Цюрих, Лондон и Капри и да сложиш на дръвника стотици хиляди глави, друго е да газиш с цървулите в снега между Орхание, Ябланица и Тетевен и само Своята Глава да заложиш.
Сравнението е абсолютно нелепо.
(В Токио 1916-та са изписвали на стоманените заготовки "Сделано в России", че да се продават (Справка: "Что, где, когда" - чудесно съветско състезание от 80-те). Руски ментета един вид. Следващата година...следващата година я знаем.). -
Ангар (Ангел Чортов):"Говори се за въстание - и аз не знам друг човек, освен Ленин, който да е започнал и извел една революция до победен край! Изведе я до успех в продължителна и жестока гражданска война и въпреки интервенцията на целия свят!"
Ангаре, умишлено ли премълчаваш Троцки?
Да Ленин!С цената на колко милиона НЕВИННИ "изведе" своята революция до успешен край? И не я ли доведе до "успешен" край Сталин?
Айде да не нагаждаме историята на по мисленето си, а. -
Да, Дамаскин, ти ме критикува тогава! Но защо под това стихотворение, под което досега само си "ручахме жабетата", намесваш и този случай? "Не стига че разпори корема на жабчето, ами в "Поема за Априлското въстание" той псуваше и Царя!", това ли искаше да кажеш!
Понеже И Левски, и Ленин ми са скъпи, а на публиката, ако има такава, вероятно нищо не й е ясно, ще цитирам тук твоята критика и моят отговор.
Дамаскин: "Само на мене ли ми прави впечатление нелепицата, че Ленин и Левски са турени един до друг, при това Левски е отдоле"?
Ангар: "А нелепица ли е, "че Ленин и Левски са турени един до друг, при това Левски е отдоле"? За мене съвсем не е нелепица.
"Може ли в такова време от възторг да не сгрешиш?
Може - но ако си Ленин, или Левски може би!"
За Левски предполагаме, че не би сгрешил! Като знаем какъв характер е бил. Но само предполагаме! А за Ленин знаем,той е доказал, че не е сгрешил!
Говори се за въстание - и аз не знам друг човек, освен Ленин, който да е започнал и извел една революция до победен край! Изведе я до успех в продължителна и жестока гражданска война и въпреки интервенцията на целия свят!
Ще възразите, че не може да има истинска храброст и истинско мъжество в защита на несправедливо дело? Но Ленин и революционерите му са вярвали, че се борят за най-справедливия строй на земята. Това, че справедливостта не беше постигната, според мен е отделен въпрос. В поемата съм имал предвид само успешния край на революцията.
Поемата е написана през 1976 година - когато социализмът беше във възход. Сега, след краха на социализма, бих могъл да изпусна тези два реда. Но не ги премахнах - защото не ги смятам за нелепица. Ленин е бил гениален революционер, и поставянето му редом с него за Левски не е обида, а чест!"
И това ми мнение, въпреки по нататъшните ти клевети по отношение на Ленин (които ако искаш можеш да ги копираш и тука), си остава непроменено! -
Аз те критикувах. Тези шопски мъдрости за Искъро и Витоша ги запази за мумията на калмика на Червения площад. Нелепица са край Васил Иванов Кунчев.
Обида за паметта на светец са.
Анадънму? Понял? -
Турил съм ги един до друг, от едната страна на барикадата.Но понеже някой ме изкритикува защо съм изписал името на Ленин преди това на Левски,отговорих че логично така е и правилно.Колкото и големи патриоти да сме, трябва да признаем, че има и от Витоша по-високо, и от Искъро по дълбоко.
-
Ангар, ти в стих бе турил Владимир Илич от Симбирск пред Васил Кунчев от Карлово (подредени един до друг, но тоя със свитите очи пред Синеокия).
Аман от твоите жаби. Че и аз ги защитавах. Айде на подскоци обратно към блатото. -
Обосновах се - коментарите ми са безпредметни...
Сега се оказва, че и отговорите им също...
И общият брой коментари рязко ще се намали...
Наистина е за съжление... -
Благодаря ти, Таня, за хубавия коментар. Много ценен съвет - че е добре авторът, след като е завършил стихотворението си, да се запита: "А после какво?" И тогава може да му хрумне още нещо ново, интересно или важно. Това, което разказа, е много мило и е в тон с добротата, която я има и в стихчето. Но принцесата и аз бих я нацелувал - по-трудно е да се целуне жаба. Според мене трябва да бъде: "Аз бях жаба, но ме целуна принцеса и се превърнах в принц!"
Дамаскин, обидно ми е че наричаш жабите ми идиотски - нищо идиотско няма в държането им. Жабчето е толкова малко, че да го наречеш идиотско не върви. А майка му тя пък нито нещо е направила, нито думичка е промълвила, защо да е идиотска жаба?
Споменаваш лалугера на Шандор Петьофи, но не разбрах с каква цел - дали не го осъждаш за насилието в стиховете му? Защото той има и едно стихотворение-описание на заколване на свиня по коледа - ужас! Но въпреки това унгарците, а и по целия свят хората си го обичат.
И накрая, Ена, съжалявам че си си изтрила коментарите. Защото липсата им обезсмисля и отговорите, които сме им направили. -
Ена, Шандор Петьофи има детско стихче за пълнене с вода на дупка в земята, че да се удави лалугер. Превод на български, с илюстрации на Никола Мирчев (народен художник, чийто "Разстрел" от 1943-та (!, с думи - от четиридесет и трета) Вежди Рашидов курдиса у новооформения музей на тоталитарното изкуство - иде реч за разстрел на партизани).
Стига с идиотските жаби на Ангар!
-
-Мамо, а какво станало когато жабчето поаснало?
-Ами, когато пораснало казало:
***
“Аз бях жаба.
Но нацелувах принцесата -
и се превърнах в принц!”
***
и приказката свършила...но, имало въпроси
-Пинцът после не заминал ли далеч, в дуга стана, където сега мои пиятели заминават с майките и татковците си?
-Не. Принцовете не напускат родината си, защото си имат принцеси.
-Значи ти си пинцеса?
-Да!
-Още утре ще кажа на моите пиятели да не тъгват, може и техните майки да са пинцеси. -
Благодаря ви че прочетохте и коментирахте, Славяна и Дениска!
Това невинно и незначително стихче стана рекордьор от моите стихотворения по прочити и коментари. И то само заради отричането му и защитата, която му правя.
Нужна ли му е моята защита? Не! "Стиховете ми или се нуждаят от защита - и тогава всичко е загубено, или не се нуждаят от защита, и тогава всяка защита им е излишна!" Тези думи на Шандор Петьофи се отнасят за всички, включително и за това стихче.
Аз го смятам за достатъчно добро, за да не се нуждае от защита! Но продължавам да го защитавам - първо защото това ме забавлява, и второ - защото не искам да оставя последният коментар, оставен под него, да е отрицателен. -
Всяка жаба да си знае гьола! Ачо, симпатично ти е Жабéто, стига му адвокатствахме, кой му е виновен, че лапнимухчо (...комарчо!)? Дали, ако нариташ хирурзите и оставиш юнаците с рапирите да излязат по физиологичен път, няма най-после всички да мирясат? `Ма тогава пък ще наддадат вой за екскрементите! Е, няма угодия!
)) -
Ена, как можеш да сравняваш това грозно и страшно стихотворение с моето!
"Ще излизат клони,
като спи насън,
през носа, устата
и ще гледат вън."
Ужас! Ами ако майка му случайно се събуди и го погледне през нощта - нали ще припадне!
А има ли детенце, което да не е погълнало неволно костилка от черешка например? И ако му прочетеш това стихотворение, ще го е страх да заспи; а ако случайно заспи - ще се буди от страх и ще се опипва дали не са му пораснали клони през носа и ушите! -
Едната българка, Рефаб и Ена -
напразно казвате, че е зловреден!
Аз смятам, че стихът ми е полезен,
със двете си поуки за децата:
със първата:
"Не гълтайте комари!",
и с втората:
"Добре си сдъвквайте храната!" -
""С остри саби са се били,
та чревцата му пробили."
Такива приказки не са от най-подходящите за деца."
Наистина ли мислиш така, Рефаб? Но нали трябваше да се даде някакво обяснение - от какво се е разболяло жабчето. И аз мисля, че ми е хрумнало добро обяснение. От една страна - логично, правдоподобно и образно; от друга - дотолкова оригинално, че някои хора не могат да го възприемат. Не предвидих само лошия възпитателен ефект - че някои дечица може да станат на комари и когато ги глътне жабче, вместо да стоят мирно в чревцата му, да започнат да се бият със саби и да му ги пробият. -
"С остри саби са се били,
та чревцата му пробили."
Ангар, такива приказки не са от най-подходящите за деца. -
Много компетентно и достойно защитаваш стиха си, Ангар.
Подкрепям всяка твоя дума. И всички положителни отзиви.
И за стотен път се убеждавам, че всяка творба може и да се отрече, и да се аплодира.
Критериите са относителни и субективни...
Поздрави!
-
Благодаря ти за коментара, Таня! Много оригинално тълкуване за майките направи,за пръв път чувам такова! И пожеланието ти към децата да имат повече братчета и сестричета е чудесно, но кой да им ги донесе, като едни жабета оскубаха крилете на щъркелите? И на тебе благодаря, Дамаскин. Коментара ти е много остроумен, а макар и да не е изразено съвсем категорично че е одобрителен, приемам го за такъв. И за твоя отзив, Розза, не съм сигурен одобрителен или неодобрителен е, но тъй като е придружен от три усмивки, вярвам че е положителен. И на тебе благодаря че се отби на страничката ми, Белла! За това, че пожела да оставят най-после жабчето на мира и за увереността ти, че ще оздравее. Това че виждаш в сребърното ни езеро жабуняк до жабуняк (между които и моят жабуняк) не е страшно,защото не е вярно. Има и много златни рибки, а и всеки стрък е цвете. Преброй само колко хора се изказват за очистване от жабуняците - защото те не се считат за такива. А дори само те да са чисти заливчета, пак стига!
-
пред очите ми вече плуват попови лъжички
-
Мили Жабчо, лежи си спокойно в креватчето и не ставай! Знам, че ти се скача много, но не знаеш каква буря е вън заради твоята разсеяност да зяпаш и не внимаваш какво ти влиза в устата.
Кажи на Мама Жабурана, че съвременните и коректни жабчета консумират мушиците само на супа. Виж, за подкокоросването да скубеш крилата на щъркела - въздържай се. Не надскачай ръста свой и от клюн червен се бой!
Твой верен приятел от блатото,
Жабун
-
От практична гледна точка, т.е. най-важната, може би това стихотворение е една добра поука за дечицата: да имат повече братчета и сестричета. Защо? За да не и е мъчно на мама. Ако ги послушат, кой ще има полза? Всички, цяла България! Има едно стихотворение на Ботев, "рипна ми Чавдар при татка си да иде", където майка му като единствено чедо и е свидно да го пусне. Затова, не става дума дали майката обича повече едното си дете и по-малко ако има повече деца. Не. По-скоро ако го загуби, тя няма да е майка. А ако има и други деца, ще продължи да е такава, и ще продължи да се грижи за тях. Предназначението на жената на този свят може да е много други неща, но най-важното е да дарява живот, да е майка. Но тъй като при жабките не се знае как е и като няма някой учен да си каже думата, "боят" може да продължава! За щъркелите знам, че ги дават за пример като чудесно семейство. Заедно строят гнездото си, заедно отглеждат малките си и когато те пораснат родителите не се разделят, остават семейство вярно и най-вероятно щастливо. Затова не бива да ги скубят!
-
Жабчето мило дано оздравее ...С усмивка!
-
Много ме ядосва, защото това което говориш за стихчето първо не е вярно, второ, това че в произведенията за деца не трябва да има лоши - е много погрешно, и трето - е много и заразно, и вредно. Много по-заразно и вредно от усмивките и прегръдките, срещу които толкова остро се изказвахте.
В предния си коментар отминах само това ти твърдение: че двата реда "Трима доктори хирурзи/ режат, шият, сучат върви" проповядват агресия или означават агресия.Наистина, да се нарече намесата на лекарите в една животоспасяващата операция "агресия" не е обикновена глупост, тя е чудовищна глупост! Това даже умът не го побира! Насилие ли правят лекарите, действията им садизъм ли са?
"Жабчето ..." е стихотворение, в което няма отрицателен герой. В него няма никакво насилие, никакво престъпление, никаква агресия. Единственото, на което то учи (ако трябва да му се прави и такъв анализ)е: на помощ и съчувствие. Съчувствие и към жабчето, и към родителите му. А агресивните сте вие, които се опитвате да свирите на тази струна.
Ядосах се, защото не вие с Едната Българка сте първите, нито единствените, които ме обвинявате в проповядване на някакво насилие. Погледнете в Гугала "Отровната духовна храна и децата". Същите глупости и същата омраза, проявена от критиците ми! От това, че в стихотворението "Спи, щастливо таралежче" е написано за вълка:
"После ще го напердаша, да не ми се ежи -
да се учи да не плаши малки таралежи!"
направиха световен проблем!
Ами ако го сравним с "Дядовата ръкавичка", една от най-популярните и любими български приказки, приказка без която детската ни литература просто не можем да си представим?
"Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети ..."
И убива и мишката, и заека, и лисицата, и вълка, и мечката, а вие върху ми за две комарчета се нахвърляте, и то без някой нещо да им е направил. Хайде отречете и забранете Елин Пелин де!
Ако има змей, който изяжда момите, трябва да се намери и юнак, който да го убие! Литература "без отрицателен герой" има и нека да си има, но тя заема и трябва да заема само едно кътче от литературата. Литературата трябва да отразява истинския живот, иначе ще лъже. Ако кажем юг, това означава, че има и север; ако казваме ден, значи че има и нощ; ако казваме добро, значи има и зло. И децата трябва да знаят че има зло, и че трябва да се борим срещу това зло, че за да защитим доброто, трябва да наказваме злото, и че няма кой друг да го направи, освен ние! И всичко това трябва да се научи в първите седем години. А за онези, които не са го научили в първите седем години, се казва, че им липсват първите седем години. -
Ена, къде в мойто стихче видя агресия? "Глътнало е два комара" - ето това е най-агресивното в стихчето ми. Ама защо ги е глътнало казва ли се? Нима като твоята месоядна жаба, за да ги заколи, да ги прави на супа и да ги яде? А ако не ги е заколила, значи живи ги е варила - още по-лошо. А това, да хванеш щъркела, да му вържеш крилата и да му скубеш перата не е ли садизъм?
Докато моето малко жабче, ако искаш да знаеш, е жабче-вегетарианче. На него му се е било доспало, прозяло се е, и комарчетата са влетели в гърлото му. То се е задавило и без да иска ги е глътнало. Защо са се скарали комарчетата не знаем - деца, какво да ги правиш. Може би са се скарали кое е по-виновно.На тебе не ти ли са влизали мухи в устата, когато си се прозявала? Или са ти влезли направо в главата, та говориш такива глупости, та караш и мене да ги говоря!? -
Ена, и на моите деца тази песничка-стихче им е сред любимите, ама ей го на и там жабата хванала и убила мушиците за да сготви супа и дефакто и тя е убийца!
На фона пък на страховитите анимции, които вървят по детските канали това стихче звучи много мило дори -
Невероятно е!!! Много, много хубаво!
-
Благодаря на всички ви, които сте прочели и направихте отзив под това стихче! Радвам се, че на повечето се е харесало. И аз много си го харесвам! И си се гордея с него, а също и с защитничките му! Това, че са го харесали, означава че и те имат същото или сходно усещане за поезията.
Иванова, на която й е жал за комарчетата, мога да успокоя, че комарчетата не са умрели. Те са си били живи, и хирурзите са ги извадили и са ги пуснали на свобода (това в стихчето не е казано, но то се подразбира). Много съм благодарен и на Едната българка за отрицателния й коментар, защото отрицателните коментари са тези, които правят дискусиите под стиховете интересни.
Но аз не съм на нейното мнение, напротив, много ми хареса това, което й отговарят Валя -26 и Няма Такава (за щастие има такава!).
Харесвам си го, защото е точно като за деца. Разказчето е простичко, образно, понятно, ритмично, римите са съседни, което за детските стихчета е много важно, за да се запомнят лесно; времената не са омешани, а са правилно подредени - което се е случило най-рано - заболяването , настаняването в болницата, преди това свадата на комарите - е в минало време; това, което се прави в момента - операцията, е в сегашно време, а надеждата за оздравяване, както и трябва да се очаква - в бъдеще време.Накрая и краят е оптимистичен, защото е съвсем сигурно, че жабчето ще оздравее.
"А как да си обясня посланието в последните два реда:
"Че на жабата, горкичка,
това жабче е едничко!",", пита българката. Тя не може да си го обясни, затова аз ще й го обясня. Това, дали жабчето й е едничко или жабата си е имала и други жабчета, и за възрастните е важно, но за децата то е особено важно! Една детска учителка разказваше, как с цел децата да не си играят с кибрит, им разказала измислен от нея случай, как едно детенце си играло с кибрита, запалило къщата, и в пожара и то само изгоряло. И децата веднага запитали: "А имали ли са и друго детенце?" Това на учителката направило много силно впечатление. Няма да скрия, че нейният разказ пък направи впечатление на мене, и може би оттам дойдоха и последните два реда на това стихотворение. -
Ако бях на мястото на автора, щях да се срамувам от защитничките на безсмислието в изкуството. Явно тук такова няма и целта на публикацията е друга- да се цапа сайта!
-
Стихче с много настроение!
-
трябва да умееш да пееш много вярно, за да можеш да пееш нарочно много фалшиво
да, валидно е само за музикантите
-
Не само си мисля,а съм убедена, че в първите седем години не се ръсят глупости на децата, защото не могат да правят литературни анализи.Защо автора адресира това стихотворение за деца? Какво се опитва да им внуши?Та нима не е уникален,незаменим всеки един живот? Какво очаква като ценност да бъде възприето от посланието? Когато се пише за деца смятам, че автора трябва да си е отговорил на подобни въпроси.Няколко умалителни имена не правят едно стихотворение подходящо за детската аудитория...
Нямам намерение да правя дълги коментари и анализи, просто зададох няколко въпроса на автора.
Читател съм в сайта от няколко години. Наистина е място, където има доста стойностни творби и майстори на словото. Бях и мълчалив свидетел на всичко, което се случва в сайта.Неграмотността на голяма част от публикуващите, изкривените ценности, които се поднасят, плявата с която се запълва сайта ме провокира да си направя регистрация. Повярвай!Аз съм ЧИТАТЕЛ!Когато желая ще оставя коментар.Евентуално добър,когато нещо ми харесва, и подобен-аргументиран, когато не.Ако не може един автор да приеме неодобрението или похвалата на читателя,то поне ще се замисли защо публикува.Все пак ЧИТАТЕЛЯ не очаква да му бъде върнато "цун", "гуш" и шестичката, нито двойката под произведенията му, което според мен го доближава до по-обективна оценка.А това може да е само от полза за всеки един автор. -
То и аз не мога да си обясня посланието в "Макс и Мориц" (оформило хуманното у младия Хитлер). Напълниш ли лулата на учителя с барут, заслужаваш смразяваща екзекуция в мелница и изяждане от патки - друга поука не виждам? Да не говорим какви ужасии има у садистите Грим, Шарл Перо и Вилхелм Хауф. Карло Колоди също не е твърде милостив към дървеното си човече.
Недейте така, ednabulgarka. Хубаво си е стихчето за болния жабчо. -
ednabulgarka, само за да кажете това ли се регистрирахте?!
Наистина ли мислите, че едно малко дете ще тръгне да задълбава толкова много, защото аз не мисля - това да търсят под вола теле е присъщо само на възрастните, а едно дете едва ли ще прави чак такъв задълбочен анализ на стихчето. -
Много ми хареса!Прекрасно е!
-
Поезия за деца? НЕ!
Как да си обясня посланието в последните два реда:
"Че на жабата, горкичка,
това жабче е едничко!", т.е ако жабата имаше две или повече жабчета нямаше да има нужда от старанието на хирурзите да спасят болното?Жабчета дал Бог! Но когато такъв тест се адресира към деца такъв текст е недопустим!Сдве думи:- това писание става за гьола,но за хора не, за деца- абсурд!
Времената на глаголите в стихото ти не са ли поомешани?
-
Дано да оздравее едничкото болно жабче!Много мило!
-
ех че сладкоооо)))разкош
-
Дано да оздравее... Поздрав!
-
Много свежо!Усмихна ме!Благодаря ти!
-
Другпът да лапа мухи, а не комари!
-
Хареса ми, Ангар! Мило, сладко стихче! С Валерия - за вървите!
-
"Трима доктори, хирурзи,
режат, шият, сучат върви"
- точно тук ми липсва римата, но аз наум си я измислих
Иначе е чудесно стихчето! -
Горкото жабче... харесва ми начина ти на изразяване.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Честит национален празник на Отечеството ни. Предполагам, че няма да надиплиш в Него Громико и Андропов? Живи и здрави да сме и хубав празник!