Dec 22, 2009, 12:52 AM

Бона сера, сеньорита Самота

  Poetry » Other
3.2K 0 7

Бона сера, сеньорита Самота,

е, няма как, добре си ми дошла,

изпуснала си полета за Рим,

до следващия, дай да пием джин.

 

Ех, Бона, сеньорита Самота,

приличаш ми на статуя на Свобода,

лисица стара си, излъчваш суета,

не си за вкъщи с плетка във ръка.

 

Преди години, сеньорита Самота,

от тебе бягах като от оса,

а ти великодушно ме изпращаше,

дори билетите за никъде ми плащаше.

 

Не вярвах, че ще дойдат времена

и с тебе ще си бъбрим, ей така,

прости ми, сеньорита Самота,

но мислех, че от скука ще умра.

.

Тепърва имам много да ти казвам,

как с някои самотна двойно се оказвам,

но късно е и хайде да си лягаме,

че утре в Рим от самота ще кацаме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ивон, добре сте се разприказвали с тази досадница, но наистина усещането за това да не бъдеш "сам, а самотен" е далеч по-неприятно. Чета стиховете ти. Поздрави и от мен.
  • Бона сера и от мен!

    На твоята страничка винаги е интересно!
    Изгони тази сеньорита Самота сега...и то поне за 10 ина дни!
    После може да идва от време на време - хей така...за разкош!
    Поздравления за хубавия стих, Ивон!
  • Лично аз харесвам компанията на сетьорита самота.Тя е мъдра и от нея научавам много неща...
    Поздрав за текста!
  • Интересно!
    Някак си ми стана симпатична твоята Сеньорита!
    Поздрави!
  • Разговорът със самотата е винаги актуален. А стихът е хубав. Приятно пътуване

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...