Бонка Бяла
Останала без майка като бебе,
живяла Бонка със баща-самин.
Мислил, че май жена му требе -
Дете се гледа трудно. Не е син.
Момичето родило се красиво,
снагата и лика от мама взело.
Била добра и умна, работлива
- гордост за баща и цело село.
Расла като капка Бонка Бяла...
Баща й вкъщи мащеха довел,
Злата гад тозчас й завидяла
и ума й гаден план изплел...
Не минали се даже три недели,
У Бонкини дочул се силен плач.
Подир баща й на ръце изнели,
не спасил ги ни знахар, ни врач.
Клела злата бедното момиче
на твар ужасна да се прероди.
Тъй никой нивга да не я обича
и взела даже й родните земи.
Заспала нея вечер Бонка Бяла.
На следващия ден видяла звяр.
Сутринта не себе си видяла,
а някаква ужасна грозна твар!
Хукнал тъй във ужас във горите
уродът превърнат от девойка,
Дъртата не спряла да нарича,
"Да я обикнат тъй и ще са двойка!"
Обаче много време се минало...
Живяла Бонка Бяла във гората,
Оная дърта вещица умряла,
А нашичката срещнала съдбата.
Веднъж във нейната гора един
левент дошъл на свойто конче.
Претрепал се обаче сам-самин,
А иначе адаш бил, с име Бончо.
Харесала го нашата веднага,
превила се над мъжката снага,
Спуснала се тя да му помага,
Мечтала си за хубава съдба.
Обикнала тя Бончо като в сън,
Надявала се той да я хареса.
Обаче той я виждал само вън
и гледал си жестоко интереса.
Станал той, прежалил се демек,
и преспал нощеска той със нея.
Но вместо пак да стане тя човек,
уродът бил в топлата постеля.
Избягал Бончо, търтил презглава,
Оставил прокълнатото момиче.
Невинността си жертвала била
За мъж, който не може да обича.
Приказката наша продължава,
Обаче трябва тук да турим край.
Бонка според мене заслужава
Любов и да найде своя земен рай :)
*Това е първата част от приказката (голям зор с туй римите, голямо чудо беше, та затова и чак днес го публикувам). Иска ми се да разваля магията на старата вещица, ама още не съм измислила как. Та, ще имаме продължение.
© Бистра Стоименова All rights reserved.
