Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път
към звездите,
като жив астролаб
да изчислиш разположението
на сърцата ни в пространството
и времето,
да приковеш сенките ни износени
на разумно разстояние от всяка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up