Боята на живота
И нежна е нощта,
кръв капе от очите.
Мисли бясно се лутат,
кръв шурти от ушите.
Малки остриета по ръцете ми се шибат,
кървави следи оставят.
Кръв по китките ми се стича,
обвива нежно мойте пръсти.
Докосвам си лицето
и кървав спомен ми остава.
Ах, колко нежна е нощта,
пропита с миризма на кръв
и вкус на "солена вода".
© Николай Роев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
От време на време се появявам )))