Jun 18, 2009, 12:07 PM

Братство

  Poetry
628 0 1

           БРАТСТВО

 

Поиска да се опознаем двама,

в пиянството ни мисълта зачена.

Кръвни братя, като в драма -

прободохме ведно нашите вени.

 

Потоци тръгнаха с алени лъчи.

Нашите пороци в едно се сляха.

Братя ли сме? По нищо не личи,

не живеем даже под обща стряха.

 

Нашите души, защо не се сродиха?

Нито в стих, нито в любовта.       

Само двете чаши в мъка се пропиха.

...Ех, жалко за кръвта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жажда за взаимност, бягство от самотността, стремеж към общност някаква - дълбок е смисълът в тези стихове!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...