Jun 18, 2009, 12:07 PM

Братство

  Poetry
629 0 1

           БРАТСТВО

 

Поиска да се опознаем двама,

в пиянството ни мисълта зачена.

Кръвни братя, като в драма -

прободохме ведно нашите вени.

 

Потоци тръгнаха с алени лъчи.

Нашите пороци в едно се сляха.

Братя ли сме? По нищо не личи,

не живеем даже под обща стряха.

 

Нашите души, защо не се сродиха?

Нито в стих, нито в любовта.       

Само двете чаши в мъка се пропиха.

...Ех, жалко за кръвта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жажда за взаимност, бягство от самотността, стремеж към общност някаква - дълбок е смисълът в тези стихове!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...