Jun 18, 2009, 12:07 PM

Братство

  Poetry
631 0 1

           БРАТСТВО

 

Поиска да се опознаем двама,

в пиянството ни мисълта зачена.

Кръвни братя, като в драма -

прободохме ведно нашите вени.

 

Потоци тръгнаха с алени лъчи.

Нашите пороци в едно се сляха.

Братя ли сме? По нищо не личи,

не живеем даже под обща стряха.

 

Нашите души, защо не се сродиха?

Нито в стих, нито в любовта.       

Само двете чаши в мъка се пропиха.

...Ех, жалко за кръвта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жажда за взаимност, бягство от самотността, стремеж към общност някаква - дълбок е смисълът в тези стихове!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...