Apr 8, 2008, 7:53 AM

Бразда

  Poetry » Other
1.2K 0 2
Спуснати са на конци мечтите,
отровени от сянката
на кукловод безсрамен.
Безпристрастен,
само по сценарий.
Вкарал е във впряг
надеждите.
Прашните съдби
ще изоре в до болка сиво.
Между две стени - бразда,
в белега кървящ посяти
стъпките на мойто семе.
На трон поставен,
неприлично слаб,
съм наблюдател
на божествената си комедия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...