Бризът ме погали
Мирис на море и раковини,
пясъкът примамливо жълтее.
Тихо бризът пропълзява
нежно вее, песен пее.
Хей, момиче, волна птица,
нямаше те сто лета,
търсих те навсякъде и ето -
намерих те. Добре дошла.
Вълните гола ме посрещат,
в морска пяна ме превръщат.
В морето бризът ме отнася,
любим се и пак ме връща.
Няма да ти казвам сбогом,
знам, отново ще се върнеш
тук при мен и при морето,
в морска пяна пак ще се превърнеш.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
