Брод проправям си със междуметия
Заваля. Кратка рима, нечакана.
И пробуди листата с наречия.
Всяка капка, попила в душата,
беше нужна - до безсърдечност!
И се срутиха истини, парещи
през раздраната гръд на небето.
Сред пороя от думи нетрайни
брод проправям си - със междуметия.
Ще се втурна без страх под дъгата,
избледняла в наивни въпроси,
да узная доколко съм права -
отразена във локвите, боса.
През капчука вината изтича -
незапомнена, сякаш нарочно!
... после пак ще съм цяла, обичаща,
теб открила, след многоточия.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
