След Луцифер пристъпя тя
в безлунно-звездна пустота,
в среднощен час – лишен от време,
когато всичко сънно дреме.
В нощта душата броди, волна,
из черната вселенска шир
и в миг на лудост алкохолна
избира Грешния Пастир.
Избира тя, но не разбира
как глупаво постъпва пак, –
ще скита в непрогледен мрак,
дорде не свърши се Всемира!…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
