Dec 7, 2020, 10:26 PM

Бряг 

  Poetry
262 3 11

Хрущи снегът под стъпки предпазливи,

рояк снежинки спират на дланта,

студът ги вледенява в причудливи

прашинки безтегловна красота.

 

Напредва плавно леката шейничка,

оставя тънка диря към дома,

виж – любовта е в топла ръкавичка,

надяната от таткова ръка.

 

Усмивката е стълбичка с посока

направо към звездите и отвъд,

момичешки избликва от дълбоко,

долита с нежен ромон и смехът

 

отеква към горичката, стаена

под гугла от искрящо пухкав сняг.

И пада в белотата на колене

баща, щастлив достигнал гонен бряг.

 

 

 

 

 

 

© СК All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Такъв е детският ми спомен, Иржи, в топлината на бащините ръце беше разцъфнало щастието.😊
  • Явно снегът е допринесъл у теб чувство на умиление, Светличка, видимо от умалителните прашинки, ръкавички, стълбичка, горичка!!...
  • С много топлота и сърдечен спомен за баща ми. Благодаря ти, Петя!
  • Топлосърдечно! Хубав стих!
  • Щастлива съм, че си откриваш по нещо и на моите странички, Георги.
  • Хубаво.
  • Спокойни и топли празници ти желая, Дари!
  • Сгряващо. Сякаш бях пред топла камина, украсена за Рождество
  • Радвам се , че ви хареса! Деа! Дани!
  • Много е хубаво, Светулчице! Поздравления!
  • Много снежно, много нежно, много топлина и любов!
Random works
: ??:??