Бряг
Хрущи снегът под стъпки предпазливи,
рояк снежинки спират на дланта,
студът ги вледенява в причудливи
прашинки безтегловна красота.
Напредва плавно леката шейничка,
оставя тънка диря към дома,
виж – любовта е в топла ръкавичка,
надяната от таткова ръка.
Усмивката е стълбичка с посока
направо към звездите и отвъд,
момичешки избликва от дълбоко,
долита с нежен ромон и смехът
отеква към горичката, стаена
под гугла от искрящо пухкав сняг.
И пада в белотата на колене
баща, щастлив достигнал гонен бряг.
© Светличка All rights reserved.
