Брътвеж
Безумни звезди.
Изкривено от болка небе.
Глухо стене светът. И е влажно.
Преноси те.
Беше бременен с теб
моят свят -
и след колко години те ражда!
Или - светът си е свят?
Или аз примитивно измислям?
Тъй да бъде.
Светът го отписвам.
Добре, като пъпка съм сляп.
И ти като пъпка под моите пръсти разлистваш.
Ето - затварям очи, поемам си дъх,
ето - аз се навеждам към теб
и орисвам:
Само белия вятър да слушаш.
Да са сухи зелените мигли!
Всичко лошо да ти е на ужким,
да си радостна винаги, винаги!
Да си винаги там, където е
най-интересно и най-красиво.
Между земята ми и небето ми,
добра бъди!
Умориш ли се - умна,
заболи ли те - силна.
А когато и силата свърши,
току пред студения ужас,
престори се на капчица дъжд -
търколи се по моята буза.
Хващай вятъра и заминавай!
Или - ще затворя очи -
да те скрия.
Или - върху белия лист.
В стихче, за тебе направено.
И ще чакам да ми се усмихнеш.
По усмивката да те открия.
© Райчо Русев All rights reserved.
