Sep 25, 2007, 9:29 AM

Буда за нея и мен

  Poetry
1.5K 0 4
Тя каза, че напуска;
че не може да го понесе;
че се е изгубила в лъжите си;
че емоциите й са мъртви;
че гласът й е чужд;
че вече не вярва в ангели,
защото тя лъжеше
и лъжеше,
и лъжеше,
докато вече нямаше връщане назад.
И лъжеше,
и лъжеше,
докато не забрави коя е всъщност. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моя Милост All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...