Минзухарчета-пендари, слънцето сте сбрали.
Пътьом сте се пръснали - наниз кехлибари.
Мънички ръчички, боцнати с иглички.
Сбират обичта си във букет-жълтички.
Сънени кокиченца, още във пижами -
балерини закачливи, с кавалери минзухари.
мама ще обкичат с пролетни усмивки -
единствена, красива - най-добра от всички.
© Варя All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
