Буквално
Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…"
КатаСтрофирах.
След всички представления.
Нали(ст/ч)на. Като зрънце вяра.
Завесите ги скъсах. В затъмнение.
Не слънчево. След вдишване на сяра.
В прозорците – метафори валяха.
Буквална съм. Кажи-речи от вчера.
И всеки стих хартиен ми е стряха.
По тях Отвъд дори ще те намеря.
Стопирай ме. Преди да се прелея.
Забравям все да спазвам правилата.
Безоблачно е. Времето разсеях.
Вдигни завесата. Оная. На Душата си.
Дали ми липсваш? Някак си привикнах.
С уюта, топлината и гласа ти.
Реша ли някога от мен да те извикам,
ще се откриеш. Някъде в страха си...
© Таня Георгиева All rights reserved.
