Бунт
Оклюма се главата - Просто няма смисъл,
не иска да приеме логичната ми мисъл.
- На нас ни писна вече – казаха ръцете –
в джобовете му силно сме стиснати и двете.
Притихнало сърцето, тъжно се присви.
- Ужасно е ви казвам! И толкова боли.
Кръстосани краката силно възроптаха,
а как добре си бяха, когато си вървяха.
- Я тихо, тихо!
Безгрешно доловили походката позната,
кръстоската разплетоха и литнаха краката,
сърцето ще изхвръкне – не може да се спре,
ръцете с много нежност прегърнаха ръце,
устни се докосват, притварят се очи.
Мисъл ли тук имаше? … По нищо не личи.
© toti All rights reserved.
