Бургас, Завръщане

Nov 12, 2019, 10:42 PM

Poetry » Landscape

1028 3 3

Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата.
Замислен.
Таен.
Уморен.
Бургас неистово се криеше в ръцете ми.
Безмълвен
и почти забравен.
Тъжен.
Като празник
стар и млад.
Все още романтичен... и солен.

Разгърнал шлифер,
той покани вятъра
на поетична вечер с мидите и пясъка.
За да си спомним заедно
как някога
залитахме по тъмните простори.
И гълъб пак излитна от ръцете ми.
Миражи пак бленуваше морето.
И някой верен гларус
все кръжеше
там – между вълнолома и небето.

Тъй истински и хубав е Бургас.
Дори в соленината си
чаровен.
Безкрайно непринуден
в свойта власт
над нас.
Съдбовен.

Когато се завърнеш,
той не знае,
че някога си го напуснал.
Когато си заминеш,
не разбира
защо внезапно му е пусто.
Завърнах се.
И той ме чакаше.
Прелистваше ме като
споменик.
По навик сериозен.
Състрадателен.
Но нито укор не отрони.
Не пита колко пътища изминах.
Прегърна ме
със бащински ръце.
Усмихвам се.
Отново съм дете.
Заравям дните
с шепот на коприва.
И мидите като че ли запяха
И над вълните звънна пролетта.
Там –
между вълнолома и небето
поникнаха цветя.

Октомври, 2002

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2021-08-21T21:48:38+03:00

Ех...
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-11-13T12:46:41+02:00

Да се завърнеш в родния град, след дълго отсъствие, и той да те приеме в прегръдките си като свое изгубено дете... Много вълнуващо преживяване изразено в стих. Поздравления!
written-springs (А.Д.)

2019-11-13T09:19:35+02:00

Много различен подход... Просто се потопих, думите Ви откарват в един друг свят. Благодаря!