Буря

Poetry » Love

888 0 0

Ще хвана аз отново

онази топла ръка,

търсейки ме болно

да стопли душата ми тя...

Ала аз съм ледът,

който би те убил...

или просто мигът,

за който не би мечтал дори...

Може би ти си ден,

ала нощта съм аз..

може би не си като мен,

така задълбочен и загубен пак...

Ала аз нямам любов,

която огъня в теб да поддържа,

а една поредна зимна нощ,

отново така хладна и бурна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0