Буря

Poetry » Love

883 0 0

Ще хвана аз отново

онази топла ръка,

търсейки ме болно

да стопли душата ми тя...

Ала аз съм ледът,

който би те убил...

или просто мигът,

за който не би мечтал дори...

Може би ти си ден,

ала нощта съм аз..

може би не си като мен,

така задълбочен и загубен пак...

Ала аз нямам любов,

която огъня в теб да поддържа,

а една поредна зимна нощ,

отново така хладна и бурна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0