Jul 27, 2013, 3:59 PM

Буря

  Poetry » Other
947 0 5

Вятърът простена във короните,

игриво втурна се посред листата,

подобно повей на дъха по кожата

раздипли всички гънки на телата.

 

Усили вятърът и буреносни облаци

наскупчиха се като ято черни врани,

подобно малки ненаситни блудници

зашариха простора с пръсти обиграни.

 

Закапа дъжд - смолисти едри капки,

които постепенно придобиха ярост,

подобно стонове, задъхани и кратки

от устни, впримчени във сладост.

 

Последва трус. Земята потрепери,

оргазъм див до магма я прониза,

в предсърдието ù разтвориха се двери

към непонятни светове. Любов отблизо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...