Бурята
БУРЯТА
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро,
под стъпките му плаче всичко живо.
Небето над града ли се проби?
И улиците бягат към реката.
Спасение да търсят, може би.
А месецът е май, и всичко в цвят е.
Прозорците! Това е воден взрив!
Светкавицата – като ятаган е!
Гората – вир вода е, а гори.
Чернилка скри небето над Балкана.
Закана ли е, Боже, за какво?
Събрали се стихиите и властват.
Пред дивото и пълно тържество
безсилни сме, безмълвни, безучастни.
Завършено на 21.11.2010
© Цонка Петрова All rights reserved.
