Бягаш ми, криеш се в мрака,

потъваш в тъмнина и мъгла,

човек да си каже,

че те преследвам,

а  аз също се крия от теб.

Крия се в птичите песни,

крия се в пустинния пясък,

по който тичаш бос

да ми избягаш!!

Бягаш от мен като попарен,

Криеш се смутен 

и вече си мисля, че те преследвам

като вятър, който гони листата наесен.

Бягаш, но аз дори вече забравих,

забравих, че си се скрил,

къде ли, криеш се в сънищата ми,

криеш се в старите мисли,

но май сърцето ми ще те призове

щом ме доближиш някой ден, отново.

Отново посипах те с прах в ъгъла на

прашните далечни стари мисли....

Стой си там, недей се кри,

аз вече в мислите си не ще те догоня.

Името ти ще е посипано с есеннни листа,

но, когато го видя, ще ме удря ток,

както всеки нов ден, в който прочета името ти. 

Бягаш, но няма далече да стигнеш,

бягай в най-лудия си бяг,

дано забравя и теб, и името ти,

сякаш никога не съм те познавала.

Бягай, препускай в галоп,

ти няма къде да се скриеш,

но все пак си в прашните мисли

на тавана на моите мечти,

ще прашасаш, както и

паяжина кротко ще скрие името ти.