Sep 9, 2021, 6:21 PM

Бягай момче

  Poetry » Other
721 0 0

Сини очи притъмняват,
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.

 

Светът притихнало чака
страховито първият гръм.
Бягай, бягай далече,
летен дъждец Аз не съм!

 

Сърцето ми стои вледенено -
последствие от вещерският ембрион,
Момченце, бягай далече,
идва неудържимо леден циклон.

 

Събрала в себе си болката
на всички унижени жени,
отварям ръце и те помитам
с ветровете си на всички страни.

 

Стискам зъби от злоба,
въргалям те само с очи,
аз ще бъда онази,
коята за всички ще ти отмъсти!

 

Светва светкавица,
небето реве,
страхуваш ли се....,
малко ранимо момче?

 

Не се страхувай,
никой няма да те нарани,
за нашите болки
оставам Бог да ти прости...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Natalie All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...