Бягство...
Върлуващи във хищност чувства
ни обладават до... непоносимост.
Предричайки по линиите пусти,
безжизнени ръцете в непосилност...
Безплътно е зловещото начало,
закотвено на възел в тъмнината...
Там времето в безвучие е спряло,
изтичащо на пръсти в тишината...
Обречените тайни на изгнание
дамгосват сетивата до отровност...
Откъслечно задавено стенание
въздъхва с жалка монотонност...
Полепват пипалата на измяната
предателски по мокрите целувки...
Съшивайки във ивици промяната,
просмукана от слепите преструвки.
Уханията бледи във безмълвие
понасят се, обяздвайки тъгата...
Там восъчните дири от безпътие
изтриват с безлюбовие сълзата...
И бяг по острието е спасение,
пречистващо от вятъра катранен...
И кървавите капки вдъхновение,
попивайки по кръстопът... незнаен.
...
© Деси Инджева All rights reserved.
