Бягство
на И.
Отново смущаваш покоя ми,
вървиш, като сянка след мислите ми,
отчаяно бягам от теб.
Задъхано спирам и се обръщам назад,
за да се уверя, че не си зад мен,
а когато погледна напред отново,
като че от земята изникваш
и заставаш на моя път усмихнат и нежен
такъв, какъвто не съм те познала досега.
Стоиш на пътя ми, като самия дявол-изкусител
усмихваш се и сякаш очите ти казват: "Ела".
Не, няма да дойда, не - не искам да се върна!
Не! Нямам повече сили затова! Толкова
пъти го правих и всеки път с надеждата,
че всичко ще се промени, че този път ще е хубаво.
Не, аз никога не ще се върна! Не!
Обръщам ти гръб и скачам в бездната,
чувствам присъствието ти зад мен.
Пак ме преследваш!
Отчаяно плувам към отсрещния бряг
сред бурните вълни и урагани на страстите.
Там пред мен някъде свети, там е брега,
където ме очаква спокойствието, щастието,
ЛЮБОВТА!
Там, там е брега, от който другия
със надежда протяга към мене ръце.
Той е запалил всички фарове по брега,
за да не го подмина.
Той очаква доплуването ми до красивия бряг,
за да ме вземе в прегръдките си, да изсуши
и стопли сърцето и тялото ми със думите:
"Всичко свърши! Всичко вече е минало! Всичко
беше лош кошмар! Аз те чаках дълго и търпеливо
и ти най-сетне си моя, само моя!
Преследвачът ти не успя да те настигне
и потопи в пенливата, черна бездна на страстите.
Докато те преследваше, той сам потъна! Забрави го!
Всичко е минало! Всичко е било един кошмар!
Обичай ме! Прегърни ме! Аз те чакам толкова дълго!"
Кога най-после ще доплувам до този жадуван бряг?
Кога ще потънеш завинаги за мен? Кога?
Отчаяно се мъча да избягам от теб!
Отново смущаваш покоя ми,
вървиш, като сянка след мислите ми,
отчаяно бягам от теб.
Задъхано спирам и се обръщам назад,
за да се уверя, че не си зад мен,
а когато погледна напред отново,
като че от земята изникваш
и заставаш на моя път усмихнат и нежен
такъв, какъвто не съм те познала досега.
Стоиш на пътя ми, като самия дявол-изкусител
усмихваш се и сякаш очите ти казват: "Ела".
Не, няма да дойда, не - не искам да се върна!
Не! Нямам повече сили затова! Толкова
пъти го правих и всеки път с надеждата,
че всичко ще се промени, че този път ще е хубаво.
Не, аз никога не ще се върна! Не!
Обръщам ти гръб и скачам в бездната,
чувствам присъствието ти зад мен.
Пак ме преследваш!
Отчаяно плувам към отсрещния бряг
сред бурните вълни и урагани на страстите.
Там пред мен някъде свети, там е брега,
където ме очаква спокойствието, щастието,
ЛЮБОВТА!
Там, там е брега, от който другия
със надежда протяга към мене ръце.
Той е запалил всички фарове по брега,
за да не го подмина.
Той очаква доплуването ми до красивия бряг,
за да ме вземе в прегръдките си, да изсуши
и стопли сърцето и тялото ми със думите:
"Всичко свърши! Всичко вече е минало! Всичко
беше лош кошмар! Аз те чаках дълго и търпеливо
и ти най-сетне си моя, само моя!
Преследвачът ти не успя да те настигне
и потопи в пенливата, черна бездна на страстите.
Докато те преследваше, той сам потъна! Забрави го!
Всичко е минало! Всичко е било един кошмар!
Обичай ме! Прегърни ме! Аз те чакам толкова дълго!"
Кога най-после ще доплувам до този жадуван бряг?
Кога ще потънеш завинаги за мен? Кога?
Отчаяно се мъча да избягам от теб!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
