Всяка сутрин отварям очите си с мисълта за теб,
всяка нощ те сънувам.
И през деня спохождаш мислите ми,
а всъщност отчаяно бягам от теб.
Бягам, защото любовта ни е невъзможна.
Бягам, за да не разбере никой какво чувствам и мисля.
Бягам, за да предпазя и себе си и теб от кошмара,
в който можем да попаднем.
А всъщност не живеем ли в кошмар?
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
