Jul 5, 2007, 3:08 PM

Бягство от реалността

  Poetry
1K 0 2
Споменът вечен в мене остана,
споменът за краткия миг,
изпълнен със наслада.
Водопадът обливаше
телата, слели се в едно.
Единствено виждани
от дивата природа
и простора небесен.
Скрили се под пенестата вода,
шепнехме думи за забрава,
бяхме избягали от реалността.
И не искахме да се връщаме,
защото там ни чака раздялата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...