Като в кулата на Марулка
- стъпала, стъпала, стъпала -
по извитата стълба се шмугва
към студената стая нощта.
Полумракът люлее пердето
и след малко се кани да спи.
По-високо от всички дървета
клепки скланя прозорецът син.
Скърцат ставите на хотела -
стъпала, стъпала, стъпала.
Моят принц като че се намери
и при мен ще прекара нощта.
Времето при портиера
като куче бездомно заспа.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
