Бях искрена, откровена до болка...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха как да понесат истината.
Бях винаги на среща, подарявах съветите си...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво е да имаш приятел.
Бях подредена и целенасочена, нахално-устремена...
Посочиха ме с пръст, защото те нямаха куража да преследват желаното.
Бях фанатично-принципна и категорична в убедеността си...
Посочиха ме с пръст, защото светът им е черно бял: или аз бях светица или те – демони.
Бях уравновесена, почти заземена...
Посочиха ме с пръст, защото балансът не им се отдаваше.
Бях, каквато исках да бъда – цветна, черна, усмихната, тъжа...
Посочиха ме с пръст, защото не можеха да застанат зад собствените си емоции.
Бях уверена, че нещо знам, а на всичкото отгоре и че нещо мога...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво знаят или могат.
Сега съм като тях – неуравновесена, безпринципна, неморална, безчувствена, объркана, сама и с много, всичко което бях, и всичко останало...
Посочиха ме с пръст защото...?
Истината е, че както не съществува съвършенството... така не съществувам и аз, каквато бихте ме преживели!
Сега съм аз... А вие посочете себе си, ако изобщо сте се срещали!
© Ива Милорадова All rights reserved.