Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити
делници като одялани камъни в зид.
Каним се да изкрещим мислите си сърдити
ала гласът ни не струва ни гроша пробит.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
