Apr 16, 2008, 10:43 AM

Бяла

  Poetry » Other
862 0 2
 

Б Я Л А

 

 

На колене пред тебе, Бяла,

аз поднасям скромен венец!

В него вплетох реки и полета...

Капка кръв взех от всеки борец.

 

Който смело за тебе се бори

и премазва врага  ядовит,

всяка вечер на пост той стоеше,

всяка сутрин все някой убит...

 

Но те пазеха чиста и свята,

за да бъдеш не град, а мечта!

Поколения в теб се люляха,

в тебе, Бяла - райска земя!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...