Бъди ми все такава –
бяла и добра, сестрице!
В чернозема на сърцата
с твоята десница
хвърляй на Еагра семената
и поливай ги в душите с жива влага
от сълзите плакани на Калиопа!
А когато Никифоров и Терзийски
станат само класика нетленна,
запей ми, славейко неземна,
в небесния оркестър на децата!
В безмълвие блаженно потопú
всяка божа твар и стрък,
а аз с цигулката си малка
на песента ти тихо ще пригласям.
28. 04. 2017г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
