Бъди ми все такава –
бяла и добра, сестрице!
В чернозема на сърцата
с твоята десница
хвърляй на Еагра семената
и поливай ги в душите с жива влага
от сълзите плакани на Калиопа!
А когато Никифоров и Терзийски
станат само класика нетленна,
запей ми, славейко неземна,
в небесния оркестър на децата!
В безмълвие блаженно потопú
всяка божа твар и стрък,
а аз с цигулката си малка
на песента ти тихо ще пригласям.
28. 04. 2017г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
