Jan 27, 2021, 9:32 AM

Бяла красота 

  Poetry » Landscape
351 1 5

Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.

От мъката на облака дъждовен
с търпение  рисува красота.
А вятъра, с крилете си виновен,
в обятия загръща любовта.

Целува нежно зимата земята,
завива я със своя бял кожух.
Развързва и развява си косата...
а от нея сипе се и сипе снежен пух.

Сгушена в дебела пелена
земята спи и леко се усмихва.
Над нея звездна тъмнина
уморено бди и бавничко притихва.

А утрото, когато се разбуди,
от възторг ще ахне в чистота.
Невярващо, отново ще се чуди...
Как любовта създава красота!!!

25.12.2020г.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??