Бяла красота
Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен
с търпение рисува красота.
А вятъра, с крилете си виновен,
в обятия загръща любовта.
Целува нежно зимата земята,
завива я със своя бял кожух.
Развързва и развява си косата...
а от нея сипе се и сипе снежен пух.
Сгушена в дебела пелена
земята спи и леко се усмихва.
Над нея звездна тъмнина
уморено бди и бавничко притихва.
А утрото, когато се разбуди,
от възторг ще ахне в чистота.
Невярващо, отново ще се чуди...
Как любовта създава красота!!!
25.12.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
