Тази утрин небето отвън
снежени стихове тихо шепти.
Тази утрин е приказен сън,
сняг над пътя в бяло искри.
Тази утрин - лирика нежна,
с лира снежна тихо звъни.
А елата връхче навежда
и я слуша свела игли.
Тази утрин - нежен лирик,
бяло тайнство тихо реди.
А елата - буден класик,
стъпки бели тайно брои.
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
