Бяла песен
Като бяла,
невинна надежда,
Бяла пролет
връхлита света!
Бели облаци -
бели въздишки,
се надбягват
със бели ята!
Бели ручеи -
бели артерии
на земята
във черната плът,
пак преливат
живота извечен...
Бели стихове
в бяло звънят!
С позабравена
тръпка предишна -
бяла истина
в черния двор,
бяла булка
е старата вишна,
чудна лира
е нейният ствол!
И от всяко цветче,
снежнобяло,
се отронва
един нежен стих -
дар безценен
за южния вятър -
своеволния
неин жених!
Бяла Пролет,
но в себе си крие
върху вишневи,
бели крила,
зад невинното
призрачно бяло
невидимата
цветна дъга!
Не заспивай
сред вишнево бяло,
прегърни
многоцветния свят,
Синемора
изпивай изцяло -
на надеждата
родният брат!
Нагази
сред пожари червени!
Превъзмогнеш ли
земната плът,
нажежени -
до „бялото” вени
ще те върнат
на верния път!
И когато,
пречистен до бяло,
като вишна
светът разцъфти,
знай -
започва се ново начало -
и началото
пак ще си Ти!
© Ваня Иванова All rights reserved.
