Бяла роза
Бяла роза
Бяла роза днес ти подарявам,
вече спрях дори да се надявам.
Не е червена като цветето на Любовта,
а е символ на нашата раздяла.
Красиво цвете, а можеше само да си тръгна
да забравя за теб както ти, дори не се обърна.
Може би с друг си ти някъде сега,
жената не остава дълго време сама.
Къде отиде ти, къде е Любовта,
обещания само, превърнали се в тъга.
Свали и хвърли своята маска сега,
за теб са много важни другите неща.
Не съм богат, аз съм обикновен човек,
с ценностите от миналия век.
Богато е само моето наранявано сърце,
с вярата чиста, сърцето на дете!
Вървя напред и няма да се обърна,
нищо от миналото не мога да върна.
Животът продължава, истината е това,
ще търся нова истинска, свястна жена!
А Бялата роза ти хвърли в калта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
