valcanyon (Валентин Миленов)
756 1869
Feb 7, 2018, 10:29 AM

Бяла роза 

  Poetry » Love
385 0 3

                                                          Бяла роза

 

Бяла роза днес ти подарявам,

вече спрях дори да се надявам.

Не е червена като цветето на Любовта,

а е символ на нашата раздяла.

 

Красиво цвете, а можеше само да си тръгна 

да забравя за теб както ти, дори не се обърна.

Може би с друг си ти някъде сега,

жената не остава дълго време сама.

 

Къде отиде ти, къде е Любовта,

обещания само, превърнали се в тъга.

Свали и хвърли своята маска сега,

за теб са много важни другите неща.

 

 Не съм богат, аз съм обикновен човек,

с ценностите от миналия век.

Богато е само моето наранявано сърце,

с вярата чиста, сърцето на дете!

 

Вървя напред и няма да се обърна,

нищо от миналото не мога да върна.

Животът продължава, истината е това,

ще търся нова истинска, свястна жена!

А Бялата роза ти хвърли в калта!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??